Снимка:Александър Иванов
Крапец е село в Североизточна България, част от община Шабла в област Добрич. Намира се на 580 км от София, на 15 км от ГКПП Дуранкулак, на 90 км от Варна, на 85 км от Добрич, на 50 км от Балчик и на 15 км североизточно от гр. Шабла.
Село Крапец е на самия морски бряг, на 5,3 км южно по права линия от Дуранкулашкото езеро.
Тъй като още от древността тук се е случвало да потъват кораби заради опасните скали на рифа, простиращ се от Калиакра до Карталбурун, на носа е имало поставен малък маяк, наречен Крапецки знак .
В непосредствена близост до селото е уникалното неолитно селище при Дуранкулашкото езеро, обитавано от първото уседнало земеделско население на Европа.
Тук са открити първите каменни градежи в Европа, датирани към 5200 г. пр.н.е. През Древността районът е обитаван от траките.
При езерото има и останки от прабългарско средновековно поселение. Днешното село Крапец е много старо.
Селяните са били в мнозинството си българи, сред които са живели и малцина гагаузи.
От 1832 г. с. Крапец е известно под името Карапез.
В средата на XIX век селото носи името Карапча; в него живеят 24 домакинства българи.
Много от населяващите селото българи идват от ямболското село Карапча (дн. Маломир), като с това се обяснява и новото му име.
На 21 август 1916 г. румънците нахлуват в селото, което тогава е с повече от сто къщи, отвличат и изпращат в концлагери в Молдова всички мъже, дори и момчетата от 12 години нагоре.[2]
След 1917 г. част от руските емигранти в България намират свой дом на това място. Затова, както и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като „казашките къщи“. След 1940 г. тук се заселват преселници от Северна Добруджа.
От 1942 г. селото носи днешното си име – Крапец. Първата възрожденска черква в Крапец е построена през 1868 г. Сегашната черква е построена през 1888 – 1889 г. със средства на Добри Киров, който дава по-голямата част, а останалите са събрани от селото.
Храмът носи името на светите братя Кирил и Методий. Селото има кметство и поща.
Читалище „Слънце“ на с. Крапец е създадено през 1871 г. под името „Полска майка“.
Това е третото по ред на създаване селско читалище в Добруджа.
Крапец има огромен, неурбанизиран, дълъг около 7,5 км плаж с дюни. Той започва от нос Крапец при стария къмпинг „Карвуна“ недалеч от селото, продължава пред лагуната на биосферния и археологически резерват Дуранкулашко езеро и завършва далеч на север при нос Карталбурун след къмпинг „Космос“.
Основна забележителност е разположеният непосредствено до селото при плажа биосферен и археологически Дуранкулашко езеро.
Той е обект с европейско и международно значение, защитен от Рамсарската конвенция.
Защитата се осъществява допълнително и по съвместен българо-френски проект, на фондация „Льо Балкан“ и Българската природна консерватория „Добруджа“. Резерватът и околната зона, защитена по програмата „Натура 2000“, зона са част от миграционния път „Via Pontica“.
Лагуната с околното море и крайбрежната зона е известно място за всички любители на лова и риболова.
В селото се намира ботаническа градина „Hortus Australis“.
На 24 май всяка година в с. Крапец става голям народен събор.
Също през май се провежда пленер по живопис „Арт пътеки“, организиран от Община Шабла и художника Коста Костов.
Селото е курортно място. Развит е туризмът.
До началото на 90-те години на XX век къмпинг „Карвуна“ настанява няколкостотин туристи.
Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла.
Източник:selo.bg
Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.